Идеалната бебешка фотосесия на открито – Петър

От какво зависи идеалната бебешка фотосесия? От мястото и времето, подбрани за снимки. От настроението на бебето, има ли колики, спи ли му се, гладно ли е или е преяло, удобно ли е облечено, спокойно ли се чувства или не. От фотографа и способността му да се разбира с деца, да подбира подходящата декорация, точния ъгъл за снимане. А също и от още куп неща.

Вярно, че професионалният фотограф винаги ще направи добри фотографии, но за да се получи онази магия, която не ви позволява да откъснете очи от снимката, трябва човек малко да помогне на добрия си късмет.

Съвсем неотдавна, благодарение на добро стечение на обстоятелствата, натрупания ми опит в работата с деца и във фотографията, и най-вече на очарованието на малкия модел успях да направя идеалната бебешка фотосесия. Представям ви Петър.

я

Моделът

Той е на почти 9 месеца, синеок, русокос, рошав и любопитен. Със своя гердан от мъниста, на някои от снимките, прилича на мъничък Маугли. Беше много спокоен, а и родителите му казаха, че по принцип е кротък и послушен. Харесахме се веднага. А и аз бях подготвен с подходящия за него реквизит. Беше очарован от малкия детски самолет и от яркия цвят на кожения куфар.

Петър беше сит, беше му топличко, дори когато го снимах голичък и родителите му бяха на линия за приключения през цялото време.

Родителите

Те наистина се бяха подготвили. Бяхме подбрали заедно най-подходящия час за снимки, съобразен и с режима на Петър, и със светлината. Те ми помогнаха да предразположа малкия господин и през цялото време бяха спокойни, усмихнати – нещо, което определено помага и за доброто разположение на духа на модела.

Дрешките му бяха чудесно подбрани. Така че да му е удобно и в същото време да изглежда по-специално натъкмен. Особено харесах шапката с периферия, която му придаваше романтично-хъшлашки вид.

Хубаво беше също, че семейството сякаш беше чело статията „Как да се облечем за семейна фотосесия“ . Белите им тениски с щампи в един и същи стил бяха чудесно решение.

Времето и мястото

Уговорихме се за 16 часа. Както казах, светлината беше разкошна за снимки, а Петър беше хапнал, наспал се и в отлично разположение на духа.

Мястото беше отново паркът на Военна академия. Споделял съм неведнъж, че е едно от любимите ми места за снимки – потънал в зеленина, без много посетители.

Надявам се, когато Петър порасне и види снимките си да му харесат.

Направете и вие подарък с перспектива на децата си – започват есенните фотосесии на открито. Запазете си час.