Какво видях на „Сурва“

И като е тръгнало на фестивали – от карнавала в Нотинг Хил  скачаме на маскарадните игри в Перник.

Миналата седмица бях на „Сурва“, направих много снимки, завъртя ми се главата от костюми, музика, почерпки. Весело беше, пък и докато гледа човек кукерите, които танцуват покрай него, като слуша музиката, и той се разиграва и всичките му лоши мисли и бесове се изпаряват. В този смисъл кукерския обичай изпълнява целта си – прогонва злото, та на човек и природа да им олекне и да се подготвят за пролетта.

Каква е тая „Сурва“

Ако по някаква причина не сте чули и досега не сте ходили – „Сурва“ е фестивал на кукерите в Перник. Прави се всяка година, през последната събота и неделя на януари. На сайта му пише, че се провежда от 1966 година досега и доколкото видях, няма пропусната година.

Програмата включва парад, изложби, работилници за правене на маски, забавления за деца, концерти, състезания,демонстрации на кулинарно майсторство и дегустации на приготвеното.

Какво е най-важното, което трябва да знаете за кукерите и за сурва

И кукерите и сурвакарите идват от българските обичаи. Сурвакарите гонят злото, наричат и пеят специални песни след нова година. Кукерите танцуват, облечени в специални костюми, с тежки маски на главите и чанове около кръста обикновено през Сирната неделя. Целта им е да прогонят нечистите сили, да изпълнят обредите за здраве и берекет.

Костюмите им обикновено са направени от кожа, козина, рога, пера, тежат много и се предават от баща на син. Създаването на един нов кукерски костюм отнема около година.

Какво й е интересното на „Сурва“

Фестивалът събира кукери и сурвакари от цялата страна – всички с различни костюми и маски, характерни за техния регион. Към всяка гупа има и музиканти. Повечето състави участват и в шествието, и в състезателната програма. Голямо богатство и страшен кеф е да ги гледа човек.

Освен това, в последните години, има и участници от чужди страни. Може да се видят  маски от Азия, Африка и Европа. Много е странно усещането да се видят събрани на едно място толкова различни „чудовища“, създадени от човека с цел да го пазят и да гонят злото.

Още по-хубаво е, че музиката и маскираните са по всички улици на града, можеш да се смесиш с тях, да танцуваш на гигантско хоро, хванат до непознати и да се чувстваш част от едно огромно, щастливо цяло. Най-разгорещените, по примера на кукерите, се събличат голи до кръста и се натриват със сняг. Виното и ракията се леят без мяра.

Най-интересното на „Сурва“ е, че се потапяш в атсмоферата й и се чувстваш съвсем друг – без грижи, без тъги, без маска – танцуващ и щастлив.

Дано снимките ми да ви предават поне част от атмосферата и да ви подтикнат следващият път да дойдете на „Сурва“ и вие.